Вярвам, че всяко дете носи своята история, дори когато тя още не е облечена в думи. За мен работата не е в преследването на перфектни звукове, а в намирането на път към онези малки, невидими победи — в първия спокоен поглед или в доверието, с което едно дете ми подава ръка. В практиката си често използвам допълнителен инструментариум за интегриране на задържани примитивни рефлекси, сензорна интеграция и други. Тези методи ми помагат да изградя стабилната неврологична основа, от която детето има нужда. Когато сензориката е балансирана и тялото е заземено, умът най-после се чувства в безопасност. Точно тогава сетивата се отварят и общуването започва да се случва с лекота. В нашия център ние не просто работим, а споделяме радост, защото прогресът е най-истински, когато е съпроводен с усмивка. Моята мисия е просто да имам търпението да слушам със сърцето си това, което езикът още не може да изрече.